Когато видя момиченцето да наднича между розите, Анастасия нямаше представа, че това дете ще промени живота й. Мърмореше си под носа, както често й се случваше, когато работеше в градината, и се наслаждаваше на аромата и на усещането за земя. Топлото септемврийско слънце грееше в златисто, а тихото плискане на морските вълни в скалите под стръмния й двор бе чудесен фон на жуженето на пчелите и птичите трели. Големият й сив котарак се бе излегнал до нея, а опашката му потрепваше от някакъв котешки сън.
На ръката й безшумно кацна пеперуда и тя леко погали с върховете на пръстите си светлосините й крилца. Пеперудата отлетя и тогава Ана чу шумоленето. Вдигна очи и видя малкото личице да надзърта над живия плет от рози.