Още от малък той разбра какви способности притежава. Не бе нужно да му обясняват какво тече в жилите му. Нито да му казват, че не всеки има такава дарба.
Беше ясновидец.
Виденията му не винаги бяха приятни, но неизменно го очароваха. Получеше ли ги, дори още когато бе съвсем невръстен и току-що бе проходил, ги приемаше на драго сърце, както приемаше, че слънцето изгрява всяка сутрин.
Майка му често коленичеше на пода до него, приближаваше лице и се взираше в очите му. Гледаше го не само с огромна любов, ала и с надеждата, че винаги ще приема дарбата си и няма да страда заради нея.