Една призрачна красота, поклон пред светлината, интелектуална, абстрактна и фина мъдрост, знание за света и себе си, за истинската стойност на живота, струи от поезията на Настя Байрактарова. От нея лъха близост, интимност, която успешно се съчетава с големите цели на човечеството, което върви към светлина и духовно просветление, към по- радостно, щастливо и блажено състояние на духа и живота. Не ми е известно в литературата да има подобен модел на  създадено творчество, което да е пронизано само от положителтни емоции и мисли. Настя Байрактарова е прецедент може би в световната литература. Творчеството й се основава на реални истории, цетрална тема е любовта към всичко- любимия, природата, живота, изкуството. Може би затова поезията й е красива като танц, който ни обединява с по-висши светове и вселени.“