Бунтовният остров Чарлс Мун Бенет Приключенски

Бунтовният остров

Едва в последната минута бях избран да придружавам капитана на брега. Когато четиримата моряци се наведоха над веслата, вътрешно се засмях от радост, защото очаквах приятна разходка по сушата. Но капитан Дик Хътълстоун бе на друго мнение.
– Стой в лодката, момче! – заповяда той, когато стъпи върху златния пясък на заливчето, в което бяхме влезли. – Вие, другите, елате с мен!
– Слушам, сър! – извиках, колкото можех по-бодро, но ги гледах със завист в душата си как се отдалечават. Капитанът вървеше пръв, много стегнат и изправен, а след него, в малка група – моряците: Дик Денджър с широката си, провлачена крачка; Чири Сам с ръце в джобовете и готов да си засвири някоя песен, ако капитанът не изглежда толкова сериозен; Олд Троуър, сбръчканият старик на екипажа, който, роден на борда преди шейсет години, едва ли бе прекарал толкова много дни на сушата през целия си живот; и последен от всички, Боксър Джим, гигантът на кораба. Завиждах му повече за широките рамене и чудесните мускули, отколкото за разходката.
За момент се изкуших да не изпълня заповедта на капитана, да почакам, докато той изчезне между високите палми по брега, после да се измъкна сам за едночасова разходка. Но мисълта за камшика ме възпря. Макар и доста добър капитан, Хътълстоун можеше да бъде и ужасно строг, когато не се изпълняват заповедите му. Знаех това от личен опит.

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
   Лош           Добър
Captcha